* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Слънцето трепти, залязва,
Тодорка за вода отива
на Хаждърови кладенци,
там си Хаждъра завари,
Хаждър Тодорки думаше:
- Кой е в селото чорбаджи?
Тодорка дума Хаждъру:
- Кат' ме питаш, да кажа,
тейно й в село чорбаджи;
днес в селото ходили,
тежко даване събирали,
тейно го мери с крината,
чичо го тегли с кантара.
Ази съм на тях сърдита;
довечера у дома елате,
аз ще ви имане изнеса.
Като се й то мръкнало,
Хаджър юнаци поведе
у Тодоркини заведе.
Тодорка на път чакаше
и на юнаци думаше:
- Я си саби отпашете
и пушки отвън оставете,
да не ви саби лъщят,
да не ви мамят псетата,
да не ви усетят нашите.
И ги Тодорка поведе,
че ги у зимници заведе.
Тракнала врата желязна,
и юнаци затвори.
И се назад повърна,
и при сабите отиде,
и си вземала на Хажъра сабята.
Отвори врата желязна,
и си в зимник влезе.
Като си сабя отвори,
девет огледала светнали,
кат си надясно завъртя,
само Хаждъра остана.
Хаждър Тодорки, думаше:
- Сал мене, Тодорке, остави!
Тодорка дума Хажъра:
- С куче в чувал не влизам!
И му главата отряза,
при тейно си отиде,
и на тейна си думаше:
- Ставайте, тейно и чичо,
да видите какво съм жито жънала,
какви снопове вързала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019