* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Хайдути из гора ходеха,
из Балабанска мерия,
из Нанковата кория.
На Нанко хабер пращаха
да коли крави ялови,
да пече пещи хлябове,
че гости ще му отидат -
Продановата дружина.
Нанко си хабер получи
и на снахите думаше:
- Снахички, девет милички,
който ме мене послуша,
малкото сандъче със злато
на него ще го подаря.
Снощи си хабер получих
да коля крави ялови,
да пека пещи хлябове,
гости хайдути да срещам.
Най-малката снаха Тодорка,
тя на свекъра думаше:
- Тате бе, стари свекъре,
аз ще ти гости посрещна.
Докат си думи издума,
хайдути порти хлопнаха.
Триста са пушки гръмнали,
триста се саби лъснали,
дано Тодорка уплашат.
Тодорка не се уплаши,
портите им отворила,
и вкъщи ги поканила,
трапеза им приготвила,
червено вино източила.
На всички чаши долива,
Продановата прелива,
на всички ръка целува,
на Продан ръка и коляно.
Тодорка навън излезе,
Продан след нея отиде
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
каква е тази работа?
На всички чаши доливаш,
моята чаша преливаш,
на всички ръка целуваш,
на мене ръка и коляно?
Тодорка на Продан думаше:
- Бате ле, бате Продане,
знаеш ли, бате, помниш ли,
когато бяхме мънички,
чужди телци пасяхме,
под чужди стрехи раснахме,
раснахме и пораснахме?
Продан му сълзи доляха,
той при дружина си влезе
и на дружина думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
яжте и пийте, дружина,
и за масрафа мислете!
Що яли и що са пили,
тръгнали да си отиват,
всякой си хвърли жълтичка,
Продан си хвърли със шепа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019