* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие
с негови девет синове,
с негови девет снашици.
Синките ядат и пият
и се весело веселят.
Най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие.
Диман Янки думаше:
- Ще, Янке, не ядеш, не пиеш?
Дали ми й хлябът ръжник,
или гозбите не харесваш,
че ни ядеш, ни пиеш.
Янка дума свекър си:
- Всичкото, тейно, харесвам,
ала съм, тейно, кахърна
за тебе, тейно, тъжовна.
Снощи, тейно, отидох
на край село, на бунара,
студена вода наливах,
налях си, тейно, тръгнах си.
След мене, тейно, тръгнаха
дор девет турци еничери,
за тебе ме питаха:
- Хей, гиди бяла българко,
знаеш ли, или не знаеш
де седи Диман чорбаджи,
де седи, де се намира.
Че аз ги, тейно, доведох
и ги, тейно, уведох
долу ми в хладни яхъри,
там им главите отсякох,
отсякох и ги зарових
под прага, под яхърите.
Затуй съм толкоз кахърна,
кахърна и тъжовна,
да не на турци угадят,
къщата да ни изгорят,
нази живи ще влекат,
ще влекат и ще ни изколят.
Ах, че се провикна
Диман чорбаджи:
- Халал ти тебе, дъще,
млякото дет си сукала,
да си жива и здрава,
че си се родила
със сърце кораво, юнашко!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019