* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Дона тейко си думаше:
- Тейко ле, стара войводо,
снощи съм, тейко, ходила
на Коджабунар за вода
тамо си, тейко, заварих
петстотин турски заптии
паша ги, тейко, водеше
паша ме, тейко, посрещна,
посрещна и ме попита:
"Гяурко, бяла българко,
туй ли й селото на Велю,
на Велю, на войводата.
Нази ний пратил султана
Веля жив да си хванем,
при него да го заведем,
султана да го разпита
къде си крие четата,
четата, баш хайдутите!"
И ази му рекох, тейко ле:
"Туй е селото на Велю,
ала сте, паша, окъснели
жив да си Веля хванете -
днес си Велю почина,
утре ще да го ровиме!"
Още му рекох, тейко ле:
"Елате, паша ефенди,
от Велю прошка вземете,
по едно кафе да пийте, -
за Бог да прости на Велю!"
Я слушай, тейко, я слушай, -
жив се на мъртъв престори,
с платно ще те покрием,
с цветя ще те обкичим;
кога се турци зададат,
ще викнем да те оплакваме!
Велю щерка си послуша,
жив се на мъртъв престори,
с бяло са го платно покрили,
с цветя са го обкичили.
Като се турци задали,
викнали да го оплакват...
Пък Дона мома хубава,
нали е умна, разумна,
тя си е кафе сварила,
във него отрова сложила;
кат' си турци посрещна,
редом ги с кафе черпеше
и си на турци думаше:
- Пийнете, аго, пийнете
за Бог да прости на Велю!
Нали са турци будали,
те си към Дона гледаха,
със едно око смигаха
и си на Дона думаха:
- Аферим, млада българко,
силно си кафе сварила!
Като си турци тръгнали,
тръгнали да си отиват,
докато от село излязат,
всичките до един паднали,
паднали и са умрели...
Тогаз се Донка провикна:
- Я, ставай, тейко, я ставай,
в Балкана, тейко, да идеш,
четата да си доведеш,
на турци пушки да вземат,
пушките и пищовите,
сабите и ножовете,
та да ни, тейко, отърват
от тази турска робия,
от таз черна тирания!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019