* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман да яде,
да яде още да пие,
с негови девет синове
и осемте му снашици
и седем му мили внуци.
Всички му яли и пили
и са се веселба веселили.
Най-млада снаха Янчица
ни яде Янка ни пие,
ни се веселба весели.
Никой си Янка не види,
не види още не чуе.
Съгледа я Диман чорбаджи
и си на Янка продума:
- Снахо ле, Янке, хубава
какво те питам че кажеш;
- Защо ми, Янке, не ядеш
не ядеш, Янке, не пиеш,
дали ти хляба арджия
или ти гозба бесолна,
или ти вино плеснаво.
Янка на Диман продума:
- Татко ле, мили татко ле,
като ме питаш, да кажа.
Нито ми хляба арджия,
ни са ми гозби бесолни,
ни ми е вино плеснаво.
Много ми е тежко на сърце,
на сърце, още на душа,
че нямам рожба от сърце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019