* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Прочул се е Дамян войвода
из тая гора троянска,
троянска гора, дамянска.
Дамян си хабер проводи
до Дончо, до чорбаджията -
да си приготви, приготви
до девет фурни хлябови,
до девет крави ялови,
до девет бъчви със вино
и бъчва с върла ракия.
"Че да му дойдем на гости,
с мойта вярна дружина!"
Дончо на снахи думаше:
- Снахи ли, мъри, Дончови,
Дамянчо да си посрещнем
с негова вярна дружина.
Всичките долу гледаха,
никой си нищо не отдума.
Най-малка снаха Дончова,
тя на свекър си думаше:
- Скрийте се, тейне, скрийте се,
в нашите изби дълбоки!
Аз ще си Дамян посрещна
със триста души хайдути.
Донка навънка излезе,
двора се с хайдути напълни,
най-напред върви млад Дамян,
той си на Донка думаше:
- Добър ден, снахо Дончева!
- Дал ти Бог добро, бре, Дамяне!
Дамян на Донка пак думаше:
- Снахо ле, мари, Дончова,
отде ми името знаеш?
Донка на Дамян думаше:
- Байне ле, бате Дамяне,
как да ти незнам името?!
Помниш ли, байне, знаеш ли,
кога двама малки бяхме,
турци по пътя минаха,
тебе, брайно, вземаха.
Дамян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
вий се назаде върнете,
никому золум не правете,
че това е мойта сестрица!
Дамян си сестрица прегърна,
прегърна, от драгост заплака.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019