* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми е Диман,
да яде, да пие
с негови девет синове,
с негови девет снахи.
Всичките ядат и пият.
Само най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие.
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
не ядеш, Янке, не пиеш,
не са веселба веселиш.
Янка Диману думаше:
- Свекъре ле, свекъре Димане,
аз снощи, свекъре, замръкнах,
в нашата градина голяма,
на студения кладенец,
за бистра вода студена.
Там си Чакъра заварих
с негова вярна дружина.
Че те ме, свекъре, хванаха,
хванаха и ме питаха,
кой е най-баш болярина
в нашето село голямо.
Че аз, свекъре, им казах,
чичо и тате двамата,
чичо златото теглеше,
тате сребро мереше.
Ах, че ги, свекъре, поканих,
таз вечер в назе да дойдат,
главата да ти отрежат,
парите да ти вземат.
Доде Янчица издума
и кучетата лавнаха,
Диман на Янка думаше:
- Иди ги, Янке, посрещни!
Янка Чакъра вежда,
тъмни ги мази завежда,
нови асъри постила,
че ги с вино почерпи,
на всеки паничка поляха,
на Чакър двенки е дала.
Всички хайдути заспали,
Янка при Диман отива
и на Димана думаше:
- Що седиш, свекъре, що чакаш,
Чакър под шумка търси те,
а Чакър долу в мазите,
сладък сън е заспал.
Става Диман, отива,
на всички глави изрязва.
Само Чакъра е останал
и той на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
как ме тъй хитро излъга!
Диман го с ръце улови,
че му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019