* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян, Дамяне,
да яде Дамян, да пие
с негови девет синове,
с негови девет снахици,
на девет снахи децата.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие.
Дамян Янице думаше:
- Янице, снахо най-малка,
защо не ядеш, не пиеш?
Янка дума Дамяне:
- Да знаеш, свекре Дамяне,
да знаеш, ала не знаеш,
ази си снощи замръкнах,
на студен бистър кладенец.
Там си намерих, заварих
дванайсе души хайдути,
всички за теб питаха:
- Къде е Дамян чорбаджи?
Рекох им, свекре, казах им,
че ти си умрял, починал.
Таз вечер тука ще дойдат;
ставайте, всички бягайте,
мене ме тука оставете
с хайдути да се раправям.
Като чу Дамян тез думи,
станаха и избягаха.
Наготви гозби угодни,
с върла отрова ги подправи,
наточи вино червено
и вътре отрова сложила.
Всичките яли и пили,
до един те са измрели.
Янка ги навън изхвърли,
сред двори ги накръстосва.
Заранта кат съмнало,
Дамян чорбаджи се върна
и се на Янка провикна:
- Какво е, Янке, туй чудо,
всичкото мое имане,
отсега твое да бъде,
че ти ми спаси живота,
живота, Янке, имота.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019