* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян чорбаджи,
седнал е Дамян да яде,
да яде Дамян, да пие
с негови девет синове
и девет мили снашици.
Синките ядат и пият,
сал Янка булка хубава,
не яде Янка, не пие.
Свекър на Янка продума:
- Янке мо, снахо най-малка,
защо си, Янке, грижовна?
Янка на свекър продума:
- Тате ле, стари свекъре,
като ме питаш, да кажа:
снощи съм за вода ходила
на хайдушкото кладенче,
там съм си, тато, заварила
Иримия, баш хайдутина,
с негова вярна дружина.
Той си ме мене запита:
- Янке ле, булка хубава,
нещо ще си те попитам,
право на мене да кажеш:
кой е най-богат във село,
най-богат, баш болярина?"
Чудих са, тато, маях са
какво да кажа, да сторя,
най-подир, тато, му казах:
- Тато и чичо двамата,
те са боляри у село,
боляри, баш богаташи."
Той си на мене заръча
никому нищо да н' казвам,
таз вечер тука ще дойде,
твойто голямо имане,
от сиромаси събрано,
пак за сиромаси да остане!
Докато Янка издума,
Иримия на порти похлопа,
тя си навънка излезе,
портите да му отвори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019