* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян чорбаджи
да яде Дамян, да пие
с негови девет синови
и негови девет снахици.
Всичките ядат и пият;
Янчица снаха най-малка,
ни яде Янка, ни пие,
често навънка излиза
и към гората поглежда.
Дамян на Янка думаше:
- Янка мо, снаха най-малка,
най-малка, най-хатърлийка,
що не ядеш, ни пиеш,
често навънка излизаш,
и към гората поглеждаш?
Янка тейно си думаше:
- Тейно ле, стари свекъре,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Вчера съм дума аз чула -
хайдути ще ни бастисат,
тебе ще, тейно, убият.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
най-малка, най-хатърлийка,
ако ме, Янке, отървеш,
богатство наполовин ще делим.
Дорде си Дамян издума,
хайдути в двора навлезли.
Янка навънка излези.
- Де седи Дамян чорбаджи,
де седи, де му къщата?
Янка хайдути думаше:
- Тук седи Дамян чорбаджи,
тук седи, тук му й къщата.
Бърже се в къщи повърна,
изнеси тава със жито
и шише, пълно с ракия,
и на хайдути думаше:
- Вземете и споменете,
споменети Дамян чорбаджи -
вчера му три дни струвахме.
Хайдути от жито вземали,
ракията не видели
и си навънка излезли.
Янка тейно си думаше:
- Тейно ле, стари свекъре,
я хайде тейно, тейно ле,
богатство наполовин да делим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019