* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тръгнала Лала на вода,
Лале ле, Лале байова,
на харамлийско кладенче,
на харамлийско, гидийско.
Там заварила, бре, Лала,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем;
тънки си пушки пълнеха,
остри си сабли точеха.
Като си Лала видяха,
всичките в гора бегаха.
Никола, млад харамия,
а той си в гора не бега,
ами си Лала дочака,
та па си Лали думаше:
- Хубава Лале, байчова,
що те ща питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи -
голямо ли е селото,
има ли млого боляре?
Лала Николу думаше:
- Бае Никола, Никола,
не е голямо селото,
немаме млого боляре,
току е чичо и тейно;
чичо и има, и няма,
ала си тейно най има.
Я дойди, бае Никола,
имане да ти покажа;
днеска е бяла събота,
заран е света неделя,
мама и тейно в черкова;
ти дойди, бае Никола,
имане да ти покажа,
имане, старо коване...
Послушал бе я Никола,
та у Лалини отиде.
Тя го в зимници вовела,
та па му тихом говори:
- Я седи тука, бае ле,
мотика да си намеря,
имане да изкопаем!
Па като прага прекрачи,
тя тропна, та го заметна,
па вов черкови отиде,
викнала, колко можала:
- Та чуло ли се, разбрало,
мома хайдуци да лови,
както е Лала хванала
Никола, млад харамия,
вов зимници го вовела,
вовела и затворила...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019