* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Диман да яде,
да яде още да пие
с негови девет синове,
синове, още снахици,
яли са, още пили са.
Кога е Диман съгледал
Янчица, снаха най-малка,
ни яде, Янка, ни пие,
нит' се веселба весели.
Диман на Янка думаше:
- Янчице, снаха най-малка,
защо ни ядеш, ни пиеш,
дали ний хляба ръженик
или ний вино кисело?
Янка Димана думаше:
- Тейно ле, свекре Димане,
нито ний хляба ръженик,
нито ний вино кисело.
Снощи си ази отидох
на хайдушкото кладенче
таман си вода наливах,
кога нагоре погледнах,
отгоре идат хайдути
до седемдесет хайдути,
те си ме мене питаха:
"Къде е, Янке, къде е
Димановото имане?"
Янка хайдути думаше:
- Плати, че го вземете,
че ни имане дотегна,
имане да си местиме,
от една стая у друга.
Че ги Янка поведе,
че ги у маза заведе,
че ги у мазата заключи,
че е на двора излязла,
виком се Янка провикна:
- Елате, хора комшии,
елате, та да видите,
как Янка лови хайдути.
Че си всичките от село излезли
и при Янка отиват,
и си хайдути излавят,
един по един вадеха
и ги всичките изклаха.
Ако не бе чудо станало,
не би се песен пеяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019