* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Приучила се Тодорка
късно за вода да отиде,
колкото късно, по-късно,
една ми вечер най-късно.
Там си намери, завари
Чакъра, Чакър Неделча,
Тодорка дума Чакъре:
- Добър ти вечер, Чакъре,
Чакъре, Чакър Неделчо!
- Дал ти бог добър, Тодорке,
Тодорке, чакър-гьозлийке!
Нещичко ще те попитам:
кой е във село чорбаджи
и кой е селски ханджия?
Тодорка дума Чакъря:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
Неделчо, баш хайдутино,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не излъжа:
тате е в село чорбаджи,
чичо е селски ханджия.
Чакър Тодорке думаше:
- Като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава -
сама татя си изказа,
татя си, още чича си!
Тодорка дума Чакъря:
- Чакъре, баш хайдутино,
че как да не ги изкажа?
Дето ме тате даваше,
там не ме чичо даваше;
дето ме чичо даваше,
пък тате каил не става.
Чакъре, баш хайдутино,
я хайде да ва заведа
в татюви мази дълбоки,
че има хазни със злато,
златото да му вземете,
вземете, да го оберете!
Че ги Тодорка поведе,
поведе и ги заведе
в техните мази дълбоки,
че ги в мазите затвори,
че си врата затвори,
затвори и ги заключи.
Ясно са виком спровикна:
- Вървете, хора селяни,
аз си улових хайдути!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019