Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Остана Радка сираче,
на три дни Радка без майка,
на чужди ръце комшийски.
Че расте Радка, порасте,
станала е на десет години,
баща й горе в къшлата.
Сама си Радка двор въртеше -
със слънце си порти отваряше,
със слънце ги затваряше.
Тя има вуйчо хайдутин,
на хайдутите войвода.
На ум дойде за Радка -
Радкин баща да ограби,
че си дружина поведе,
у Радкини отиде.
На порта си почука,
почука и повика:
- Радке ма, сестрино пиле,
стани порти отвори,
вуйчо ти на гости иде!
Като е чула Радка
на вуйчо си гласа,
хитро се Радка излъга,
стана му порти отвори.
Като порти отвори,
та влезе вуйчо й Драгия,
а с него влязоха седемдесет души хайдути.
Вуйчо й на Радка думаше:
- Радке ма, сетрино пиле,
я казвай, Радке, я казвай,
бащино тежко имане!
Радка вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Драгия,
що зная - всичко ще кажа.
В избата има греда дебела,
под гредата има плоча каменна,
под плочата има бакър жълтици,
направо там, вуйчо, да идем.
Радка врата отвори,
всичките хайдути влезли.
Радка на вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Драгия,
тази греда не се събаря,
тука си, вуйчо, постойте!
Аз ще отида брадва да донеса,
греда да отсечете,
греда да отсечете - пари да вземете.
И аз със вас, вуйчо, ще дойда,
че съм, вуйчо, къндисала
сама у двори да стоя,
на кучета тесто да меся,
със слънце порти да затварям,
със слънце да ги отварям.
Вуйчо си Радка послуша.
Радка навън излезе,
ключ на вратата удари.
Не отиде Радка за брадва,
най отиде горе, вкъщи.
Отключи пъстра ракла,
извади бащина баш премяна,
дядови кобур - пищови,
чичова сабя - френгия.
Слънцето трепти, изгрява,
Радка на врата застава
и на вуйчо си викаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Драгия,
един по един ще излизате,
най-подир ти ще останеш!
Един по един хайдутите излизаха,
Радка им глави сечеше.
Кървава река чурнала
от Радкините дворове.
Хората си говеда изкарваха
и у Радкини отиваха
да гледат туй чудо голямо.
Всички хайдути Радка изклала,
най-подир й останал вуйчо й Драгия.
Той на Радка думаше:
- Радке ма, сестрино пиле,
не ми главата сечи!
Най ми, Радке, отсечи
дясната, Радке, ръка
и ми, Радке, извади лявото око.
Че ме, Радке, пусни
по света, Радке, да ходя,
да ходя, да прося
и на хората да разправям
как съм отишъл
сестрино пиле да бастисвам.

 


Омарчево, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019