* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Манол да яде,
да яде Манол, да пие
с негови девет синковце, (2)
с негови девет снахици.
Синкити ядат и пият,
Еленка снаха най-малка,
най-малка, ем най-хубава,
тя не яде, холан, ем не пий.
- Що не ядеш, нито вино пийш,
най често честиш навънка,
горе-надолу погляваш,
дали на гости жа идеш,
али ми гости жа дойдат.
Еленка Манол думаше:
- Тейне ле, по-стар свекъре ле,
кога ме питаш, жа кажа,
що не ям, нито вино пия,
що често чистя навънка,
долу-нагоре поглявам.
Нито нагоре жа ида,
нито ми гости жа дойдат,
най ми се, тейне, задало
от сейменската войвода
дор триста млади юнака
със три зелени байрака,
отдолу идат и питат:
- Де седи Манол чорбаджия,
де седи, де му къщата?
Да даде Манол, да даде
дур седемдесет кесии,
дур седемдесет и седем.
Като Еленка издума,
всичка трапеза повяхна,
повяхна, холан, посърна.
Еленка Манол думаше:
- Не бой се, тейне, не бой се,
дордето й Еленка при тебе,
Еленка жа ги дочака,
Еленка жа ги изпрати.
Та че й навънка изляла
и си главата привърза,
на пъстър креват легнала;
и сеймене се задало,
ем на портата почука,
почука, холан, повика:
- Я излез, Манол чорбаджия.
Не ми е излял Манола,
най ми й изляла Еленка,
изляла, отворила им.
Сам паша дума Еленки:
- Еленке, дъщо най-малка,
къде й Манола чорбаджия,
да даде Манол, да даде
дур седемдесет кесии,
дур седемдесет и седем.
Еленка дума сам паша,
сам паша, сам ти войвода:
- Няма го Манол чорбаджия,
нашто е село чумаво,
чумаво, холан, болнаво,
всичките ги изморило,
съде Еленка остана.
И мен ме глава заболя,
заболя и не оздравя.
Сам паша дума сеймени,
сеймени, млади турчета:
- Хай да подарим Еленка,
дето ни каза тва слово,
че тяхно е село чумаво,
чумаво, холан, болнаво!
Кой алтън даде, кой по два,
ала войвода - два феса,
два феса жълти алтъни.
Че ги Еленка изгори
и се във къщи завърна,
ем на Манола думаше:
- Тейне ле, по-стар свекъре ле,
я си сеймени излъгах,
излъгах, та ги измамих,
че нашто й село чумаво,
чумаво, холан, болнаво,
всичките й изморило,
съде Еленка остана;
и тий ме, тейне, подариха,
дето им казах тва слово, -
кой алтън даде, кой по два,
ала войвода два феса,
два феса жълти алтъни!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019