* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Събрали ми се, събрали
младоженени селяни
сред село, среди мегдана;
едно се друго питаха:
- Бре, как ще, холан, сториме,
сториме и направиме,
и ний на гора да идем,
да си хайдути хванеме?
Дорде селяни издумат,
Радка отдолу идеше,
дребни си телци караше.
Селяни Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
мож' ли хайдути излъга,
излъга, да ги измамиш,
във село да ги доведеш?
Радка си нищо не рече,
право у тях си отиде,
грабнала й крива кобилца,
накъци менци хубави,
право за вода отиде
най на долното кладенче,
на хайдушкото сборище.
Там си хайдути завари
и на хайдути думаше:
- Добър ви вечер, юнаци!
Хайдути Радки думаха:
- Не ли те й страх, Радке ле,
късно за вода да ходиш,
ни във туй време, ни в онуй,
хайдутин да н' те открадне,
мечките да н' те изядат?
Радка хайдути думаше:
- Юнацци верни, сговорни,
мойта е майка мащеха,
тя си ме късно изпраща
да си ме юнак открадне,
мечките да ме изядат -
от мене да се отърве!
Хайдути Радки думаха:
- Знаеш ли, Радке, знаеш ли,
кой е чорбаджий в селото
и кой е баш болярина?
Радка хайдути думаше:
- Кат' ме питате, да кажа -
баща ми й баш болярина,
в нашите поци дълбоки
бащино й тежко имане!
Мър, че ги Радка поведе,
право ги у тях заведе.
Като хайдути влязъли,
Радка ги в понци заключи
и си се Радка провикна:
- Вървете, хора селяни,
аз си хайдути излъгах
и ги у понци заключих!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019