* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Нано ле, Нано чорбаджи!
Нано по двори ходеше,
дребно си сълзи ронеше,
и пак ги скритом чистеше,
да не го види никойчук.
Отде го видя Дамянка,
Дамянка булка хубава
и тя на Наня думаше:
- Нано льо, стари свекре ле,
ти като ходиш по двори,
защо си сълзи оброняш,
и пак ги скритом очистяш?
Нано Дамянке думаше:
- Дамянке, булка най-малка,
като ме питаш, да кажа -
Дамян ми, Дамян войвода,
снощи ми хабер проводи:
- Да готви Нано, да готви
дванайсе пещи хлябове
и девет крави ялови,
че ще на гости да дойда
със мойте млади юнаци!
Дамянка, булка най-малка,
и тя на Наня думаше:
- Я мълчи, Нано, не плачи!
Като се Дамян зададе
с негови млади юнаци,
аз ще го, Нано, посрещна.
Докат' Дамянка изрече,
чимшир се порта зачука,
равно се дворе напълни
със Дамянови юнаци.
Дамянка, булка хубава,
тя си юнаци посрещна
и ги във къщи заведе,
на всички ръка целува,
на Дамян ръка и коляно;
на всички чашка залива,
на Дамян двечки залива;
и пък на Дамян думаше:
- Дамяне, братко Дамяне,
знайш ли, Дамяне, помниш ли
ний като бяхме мънинки,
селски говеда пасяхме,
у къща в къща ходехме,
комачка хлебец просехме?!..
Дамян си Дамянка познава,
твърде му жално дожаля,
оброни сълзи, заплака,
посегна в куюм джобове,
извади шепа алтъни,
че ги на Дамянка подаде...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019