* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Събрал ми й Дамян, прибрал ми й
дор седемдесет юнака,
дор осемдесе левенка
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушката могила.
Глогови дърва сечаха,
силни огньове кладяха,
млади агнета печаха,
печаха и ги ядяха,
червено вино пиеха.
Дамян си хабер проводи
на Наню, Наню чорбаджий -
да готви Наню, да готви
дванайсе пещи хлябове
и девет крави ялови.
Наню си хабер получи,
Наню по двори ходеше,
бистро си сълзи ронеше,
скритом си сълзи чистеше,
да не го някой съгледа...
Отде го, джанъм, съгледа
негова снаха най-малка,
най-малка и най-разумна
и тя на Наня думаше:
- Наню льо, стари свекре ле,
дали ти й, бубо, додяло
от твоите девет синове,
или от девет снахици,
или от дребни внучета?
Наню на Янка думаше:
- Янке ле, снаха най-малка,
най-малка и най-разумна,
не ми е, булка, додяло
от моите девет синове,
нито от девет снахици,
нито от дребни внучета.
Снощи ми хабер довтаса
от Дамян, Дамян хайдутин -
да готвя, Янке, да готвя
дванайсе пещи хлябове
и девет крави ялови.
Янка на Наню думаше:
- Наню льо, стари свекре ле,
ти мълчи, бубо, не плачи -
кат' се хайдути зададат,
аз ще изляза насреща.
Докат' ми Янка продума,
хайдути чукат на порти.
Излязла й Янка насреща,
та си юнаци посрещна
и ги у къщи покани,
на всички ръка целуна,
на Дамян ръка и коляно;
на всички чашка ракия,
на Дамян дор две налива
и ги със сълзи облива.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, булче хубаво,
на всички ръце целуваш,
на мене ръка и коляно;
на всички чаша ракия,
на мене дор две наливаш
и ги със сълзи обливаш?
Янка Дамянчо продума:
- Знаеш ли, братко, помниш ли,
ний като бяхме мънинки,
селски говеда пасяхме,
комачки хлебец сбирахме
и ний се, братко, хранехме -
затуй ти ръка целувам,
целувам ръка и коляно,
затуй ти чаши заливам,
и ги със сълзи обливам!...
Дамян заповед издаде,
войската навън да излезе -
остана Дамян със Янка,
че тий са двете плакали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019