|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Приучила се Тодорка
всекий ми вечер за вода
на хайдушкото кладенче,
този ми вечер по-късно.
Там си Тодорка завари
Чакъра, Чакър войвода,
Балъй, Балъй байрактар,
със седемдесет юнака,
със осемдесе левента.
Чакър Тодорки думаше:
- Мър, що-щеш тука, Тодорке,
ни в туй ми време, ни в онуй?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър войвода,
като ме питаш, да кажа -
мойта е майка мащеха,
и тя ме мене провожда
всекий ми вечер за вода,
този ми вечер по-късно.
Чакър Тодорки думаше:
- Мър, казвай, казвай, Тодорке,
ще ли си моя, Тодорке,
мър, ко си моя, Тодорке,
мър, казвай, казвай, Тодорке -
в селото кой е болярин?
Тодорка дума Чакъре:
- В селото й буба болярин,
буба, Чакъре, и титьо.
- Мър, казвай, казвай, Тодорке,
къде им седят парите?
Тодорка дума Чакъре:
- Бубовне са у плянцата...
Чакър Тодорке думаше:
- Хайде, Тодорке, да идем,
у бубови ти в плянцата,
да му парите вземнеме!
Че го Тодорка заведе
у бубови си у плянцата,
със маджар ключ ги заключи,
че и плянцата запали,
плянцата от кьошетата.
На висок чардак възлезе,
виком се, виком, провикна:
- Гледайте и вий, селяни,
гледайте мало и голямо,
кат' гори Чакър войвода
и Балъй, Балъй байрактар
със седемдесет юнака,
със осемдесе левента!
Нови пазар (СбНУ 47/1956, № 124 - "Тодорка изгорила хайдутите");
титьо - чичо.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|