* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Тодорка
сутрин и вечер за вода
на хайдушкото кладенче.
И тази вечер отишла,
там си намери, завари,
Чакъро, Чакър войвода
със седемдесет юнака.
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
нещо ще те попитам,
ала ми кажи, не ме лъжи.
Кой от село най-богат?
Тодорка Чакър думаше:
- Чичо е богат, твърде не,
ала тате е най-богат.
Той има цял толум от мечка
с пари сред плевника заровени.
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Чичо, като изказваш,
баща си защо издаваш?
А Тодорка, хитра и разумна,
тя на Чакър думаше:
- Мене ми баща зъл пастрок,
кога хляб сяда да яде,
мене ме навън изпъжда.
Затуй го, холан, издавам.
Хайде, Чакъро, с мене,
да ви в плевника заведа,
да му парите отровим.
Че ги поведе, заведе,
че ги в плевник уведе,
че си плевника заключи
и се ясно провикна:
- Гледайте хора, българи,
как горят мишки, паткани,
и моите върли душмани!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019