* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Прочул се Даймян войвода
низ тази гора хайдушка
с петдесе души хайдути.
На Тончо хабер пращаше,
на Тончо чорбаджията:
- Прай, що прай Тончо чорбаджи,
да си приготви, наготви
девет хурни със хлябове
и девет крави ялови,
и девет бъчви със вино,
и девет върла ракия.
Тончо му хабер повръща:
- Прай, що прай Даймян войвода,
да ми почака, почака.
Не си приготви, наготви,
ами посъбра, посъбра
неговите девет сина,
неговите девет снахи
и още ги хитро учеше:
- Синове, още снахи ле,
коя от вас се наема
на Даймян да изметува,
на Даймян измет да стори?
Всичките в един глас викнали:
- Тейно льо, ти стар свекро льо,
пусто ти остало имане,
имане, свекро, безкрайно!
Най-малка снаха Тодорка,
тя на тейно си думаше:
- Я вий се, тейне, изкрийте
в нашите хизби дълбоки,
аз ща навънка да изляна
на Даймян да изметувам,
на Даймян измет да стора.
Като Тодорка изляла,
най-напред Даймян вървеше,
в ръце си байрак държеше,
та при Тодорка отиде
и на Тодорка думаше:
- Добър ден, снахо Тончова.
- Добре ми дойде, Даймяне!
Даймян му сърце изтръпна:
- Тончова снаха работна,
ти отде ми знайш името?
- Байне ле, бате Даймяне,
знаеш ли, бате, помниш ли
когато бяхме мънинки
мама вретена моташе,
със бурма те ударила
над окото под калпака.
Вдигни си, бате, калпака
да ти видя нишаня!
Даймян дружина сбираше
и на Тодорка думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
разгърни бели дюлбени
да турим жълти алтъни,
кой по шепа, кой по две!
Даймян из чанта изтърси
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
бягайте кой колко може
да не ни куче налае,
да не ни човек усети!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019