* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян да яде,
да яде Дамян, да пие
с неговите снашици.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Яница,
не яде Янка, не пие,
често навънка излиза,
на върли псета подсвирва.
Дамян на Янка думаше:
- Янко ле, снахо Янке ле,
защо не ядеш, не пиеш?
Дали ти е вино горчиво,
или ти е агне сурово.
Янка Дамяна думаше:
- Дамяне, свекър Дамяне,
нито ми вино горчиво,
нито ми агне сурово.
Снощи за вода отидох,
на по-горното кладенче,
там си заварих хайдути.
Хайдутите злато деляха,
на всеки му калпак даваха
и на мене, свекърьо, дадоха.
Да кажа, свекре, да кажа -
кой чорбаджия у селото.
Ази казах, свекре ле, аз казах -
татко и чичо двамата.
Докато си Янка издума,
двора се пълен напълни.
Янка ги в мазе въведе,
че им даде вино и ракия,
че си хайдути отпиха,
отпили са и са заспали,
че им Янка главите изряза
и им парите взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019