* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян чорбаджи
да яде още да пие
с негови девет синове
и девет мили снахици.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
що не ядеш, Янке, не пиеш,
дали гозбите не харесваш,
или имаш на сърце болка?
Янка на свекър продума:
- Свекре ле, Дамян чорбаджи,
като ме питаш, да кажа:
аз снощи ходих, свекре ле,
на хайдушкото кладенче
студена вода да взема.
А там си найдах, заварих
Ирми ми страшен хайдутин
с негова вярна дружина.
Той си ме, свекре, питаше:
кой в село баш чорбаджията
и още конак сайбийта.
Пък аз те, свекре, издадах:
чичо ми баш чорбаджийта,
свекър ми конак сайбийта.
Таз вечер, свекре, ще дойдат
в нашите изби дълбоки.
Още си това хортуват,
кучета лошо залаха,
Ирми на порти повика.
Излезе Янка отвънка,
Ирми ми страшен хайдутин,
той си на Янка думаше:
- Отваряй, Янке, избите
с дружина вътре да влезем!
Янка на Ирми думаше:
- Почакай, Ирми, почакай,
почакай да ви почерпя!
Натока вино червено,
вътре отрова сложила.
На всички даде по чаша,
на Ирми две чаши даде.
Който пийне, заспива,
заспива, вече не става.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019