* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Късно е къснила Тодорка,
късно за вода ходила -
на ляво рамо пушката,
на дясно рамо - менците.
Каква я вара завари -
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Добър им вечер казала,
никой Тодорка не отвърна,
най-малкото юначе,
то на Тодорка отвърна:
- Дал ти Бог добро, Тодорке!
Нещичко ще те попитам,
правичко ще ми кажеш, (2)
кой е в село чорбаджи,
чорбаджи, още кабакчи?
Тодорка дума юначе:
- Като ме питаш, ще кажа.
Баща ми е селски чорбаджи,
стрика ми е селски кабакчи.
Юначе дума Тодорка:
- Като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
добре обаждаш стрика си,
зашо обаждаш баща си -
ний сега ще ги убием.
Тодорка нищо не рече,
тя си дружина покани,
в хладни ги мази уведе,
с руйно ги вино почерпи, (2)
почерпи - вси са заспали.
Че взема сабя френгия,
на всички глави отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019