* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман да яде,
да яде, Диман, да пие
с негови девет синове
и с негови девет снахици.
Всичките ядат и пият,
най-малката, Янчица,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели.
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
защо не ядеш, не пиеш
и се веселба не веселиш?
Дали не ти е угодно
или си нещо болнава?
- Свекре ле, като ме питаш
правичко да ти обадя.
Аз снощи отидох
на студен бистър кладенец.
Като се, свекре, наведох
водица да си взема,
като са права изправих -
пред мен стои Ермея,
Ермея, страшен хайдутин,
с негова вярна дружина.
Той си на мене продума:
"Янчице, булка хубава,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш,
кой най-богат в село,
най-богат, баш чорбаджи?"
Пък аз му, свекре, отвърнах:
"Татко и чичо в селото -
те са най-богати!",
а той на мене продума:
"Като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Добре издаде чича си,
защо издаде баща си?"
Яд ме й на татя,
че кой вкъщи ще остане,
че кой за вода ще иде -
все Янчица, булка хубава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019