* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал Дамян да яде,
да яде, Дамян, да пие
с неговите дор девет сина,
с неговите дор девет снахи
и с двайсет и една унуки.
Всичките ядат и пият,
Янчица, снаха най-малка,
не яде Янка, не пие,
тежко си Янка въздиша,
често навънка излиза
и на кучета жално подсвирква.
Дамян на Янка думаше:
- Янчице, снахо най-малка,
защо не ядеш, не пиеш,
тежко си, Янке, въздишаш,
често навънка излизаш,
на кучета жално подсвиркваш?
Янка Дамяне думаше:
- Йолку ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те лъжа!
Снощи съм ази ходила
на хайдушкото кладенче,
там си намерих, заварих,
дванайсетмина дружина
и те ме хитро питаха:
"Де седи Дамян чорбаджи,
де седи, де му къщата?"
Пък аз ги хитро излъгах:
"Аз не му зная къщата!"
Затуй съм тъжна, кахърна,
затуй си тежко въздишам,
често навънка излизам,
на кучета жално подсвирквам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019