* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Слънцето трепка да зайде,
мома баева Тодоро,
весден хайдути вървеха
воз тая река Калина;
сухи са дърва набрали,
силен са огън наклали
и вакла овца заклали,
па са Тодора хванали -
Тодора овни да пече
и бело вино да служи...
Тодора крондир държеше
и дребни сълзи ронеше,
па на хайдуци думаше:
- Сал мене ли сте шлекали,
сал мене ли сте хванали?
Хайдуци думат Тодори:
- Не бой се, моме Тодоро,
не щеме да те губиме,
най щеме да те питаме -
ваше е село големо,
има ли много джелепи?
А Тодора им говори:
- Наше е село големо,
а нема много джелепи,
саде са чичо и тата!
Върла ми жалба остана
на чичо, та па на тата -
дека ме тата даваше,
тамо ме чичо не даде;
дека ме чичо даваше,
тамо ме тата не даде!...
Я ме пущете да ида,
да ви донеса ключове,
да нагребете имане!
И хайдуци я пущили
да им донесе имане,
и Тодора си отишла..

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019