* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Три дни си телал викало
из града, из Дряном поле:
"Което й село на пътя,
на пътя, на кръстомпътя,
да дига, да се раздига,
да бяга, да се разбяга,
че ще бозгунлук да стане,
бозгунлук, бузла година!"
Всичките чули и бягали,
Жельо ми, Жельо чорбаджи,
той чува, ала не бяга,
той се на имане надържа.
Приготвя Жельо, Жельо ле,
петдесе кила ечемик,
сто й шейсе кила бял ориз.
Кат са манафи задали,
Желева снаха най-малка,
най-малката, Иваница,
натока вино в бял бакър,
срещу манафи изляла
и на манафи думала:
- Яжте и пийте, манафи!
Манафи думат Иванца:
- Ний не сме гладни и жадни,
а най сме дошли, Иванце,
за вашето тежко имане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019