* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Стоянка на хари ходила,
ходила и се върнала,
вън на одъра легнала,
легнала, сладко заспала,
заспала и засънувала -
черно я куче ухапа,
в челото, между веждите,
ясни я кърви обляха.
Дорде си съня просъни,
човек на порти похлопа,
като похлопа и повика:
- Стоянке, моме хубава,
стани ми порти отвори,
цигара да си запалим,
ние не сме хора лошави,
ние сме хора търговци,
днеска из село ходихме,
по яйца и по кокошки,
по масло и по сирене.
Че се Стоянка излъга,
стана им порти отвори.
Не било хора търговци,
а чучувенски хайдути,
двора се пълен напълни.
Стоянка ракия налива,
с бистри ги сълзи долива.
Стоянка дума мама си:
- Мамо, мър, мила майчице,
я ми дай, мамо, я ми дай,
дядови дрехи юнашки,
таткова пушка бойлия
и сабята му френгия.
Ще ида, мамо, ще ида
у Чучувенски балкани.
Че се Стоянка премени,
с нови дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия
и сабята си френгия.
Ляво се дясно завъртя,
на всички глави отраза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019