* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Станала рано Тодорка,
рано ми рано в поделник,
че се умила и оплела,
жълти си чехли обула,
грабнала котли и кобилица,
че тя за вода отиде
на Чакъровите кладенци,
вода студена да вземе.
Там си Чакъра завари,
Чакър дружина редеше,
редеше, а бре, думаше:
- У Тодоркини да идат,
тежко имане да вземат.
Като Тодорка отиде,
тя на Чакъра думаше:
- Чакъре, млада войводо,
я си дружина прибери,
вода студена да взема,
мама ми болна бре лежи,
лежи, Чакъре, ще умре,
поиска вода студена
от Чакъровите кладенци.
Чакър дружина повика.
Тодорка вода си наля.
Тръгна Тодорка да отадя,
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, мари, Тодорке,
кажи ми, мари, кажи ми,
кой у вашто село чорбаджия,
чорбаджия и кабакчия?
Тодорка дума Чакъра:
- Татко ми й чорбаджия,
а пък чичо ми кабакчия.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, мари, Тодорке,
нали си жена глупава,
добре чича си обади
защо татка си обади?
Тодорка дума Чакъра:
- Чакъре, млада войвода,
колкото ме е яд на чича,
дваж ме е яд на татка.
Мене ми сватове идат,
дето ме дава татко ми,
там ме не дава чичо ми;
дето ме дава чичо ми,
там ме не дава татко ми.
Чакър Тодорки пак дума:
- Тодорке, мари, Тодорке,
Можеш ли, мари, довечера,
като се вечер, мари, мръкне,
у вази, мари, да дойдем,
тежко имане да вземем.
Тодорка дума Чакъра:
- Чакъре, млада войводо,
като се, а бре, мръкне,
у дома а бре да дойдеш,
портите ще ви отворя,
у къщи да ви заведа.
Като си Тодорка отиде,
в темни темници отиде,
наточи вино червено,
напълни до два чебура,
турнала върла отрова.
Като се вечер мръкнало,
Чакър у Тодоркини отиде.
Тодорка порти отвори,
в темни темници ги заведе,
даде им вино да пият,
кой де си грабна и падна.
Впрегна Тодорка колата,
че на колата ги тури
и ги в гората занесе,
че ги в гора тя захвърли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019