* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Диман да яде,
да яде Диман, да пие,
на хубав ден, на Гергьовден,
с неговите девет сина,
със девет снахи отбрани,
със девет люлки унуки.
Всичките ядат и пият
и на веселба веселят...
Най-малката снаха Диманка,
не яде Диманка, не пие.
Отдалеч я Диман съгледа,
той на Диманка думаше:
- Диманке, булка най-малка,
кажи ми, мари, речи ми,
защо си толкоз кахърна,
дали ми й гозба неизгодна,
дали ми й вино мухливо,
или ми й хлябът ръженик,
или те, мари, погади..
свекърва, стара етърва...
Диманка дума Димана:
- Нито ми й гозба неизгодна,
нито ми й вино мухливо,
нито ми й хлябър ръженик,
нито ме свекърва погади,
нито пък стара етърва...
Ази за вода отидох
на хайдушкото кладенче,
вода студена да взема.
Там си хайдути заварих,
те зарад тебе ме питат:
- Диманке, булка Диманке,
къде е Диман чорбаджи?
Ний щем у вази да дойдем,
много му здраве ти носи,
печено агне да ядем,
червено вино да пием,
тежко имане да вземем.
Дорде Димака издума,
че ми са порти отворили,
хайдути в къща влязоха,
че си Диманка уловили,
опят го ръце свързали,
седнали да ядат, да пият.
Печено агне ядаха,
червено вино пиеха.
Като са те наяли,
те са Димана уловили,
върли го мъки мъчеха...
- Я казвай, казвай, Димане,
я казвай тежко имане!
Диман хайдути думаше:
- Пред малка врата казан имане...
Че си имане вземаха,
пак у гората отидоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019