* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тодорка Тодор думаше:
- Мене ми вече додяло,
додяло и дотегнало,
от този твой хайдутлук!
Всяка ми вечер все ставам,
все ставам да те посрещам,
кървави саби да трия,
човешки глави да крия.
Аз тебе ще те изкажа!
Тодор Тодорка думаше:
- Ази утре рано ще стана
и в църква ще ида,
на бога да се помоля,
а ти хубави гозби ще сготвиш,
моите другари ще доведа,
един си гуляй да направим.
Стана ми Тодор и тръгна,
но той на църква не отиде,
а тръгна по крива
хайдушка пътека
и в гората отиде.
Откъсна листе крушево
и с него Тодор подсвирна
на своята вярна дружина.
Нали е свирка познаха
и при него дойдоха,
и той ги в тях заведе,
че ги Тодорка посрещна,
буюр в къщи ги сторила.
Тодор Тодорка думаше:
- Ние сме много, Тодорке,
в къщи няма да се съберем.
Хладни дамове приготви,
тя си трапеза растлала
и добре уредила.
Хайдути са влезли
и на трапеза се наредили.
Тодор ми навън излезе,
дръпна вратата и затвори,
и отвън се провикна:
- Тази е душманка Тодорка,
дето нази ще изкаже,
а вий главата й отрежете!
И главата тогаз й отрязва,
нейния кумец най-малък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019