* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Ходили моми на пазар,
ходили и се върнали,
седнали да си починат.
Нямали дума да думат,
да думат да се шегуват,
най са Стояна корили,
корили и одумвали:
- Какъв ми беше млад Стоян,
не оре Стоян, не копай,
не храни майка, ни баща.
Събрал бе отбор дружина,
все по планини ходеше
и си Стоянка диреше,
диреше и я улови.
Викна Стоянка да плаче.
Стоян Стоянки думаше:
- Мълчи, Стоянке, не плачи,
аз не те ловя за жена,
ловя да те попитам,
кой е болярин в туй село,
болярин, селски чорбаджи?
Стоянка дума Стояну:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа да те не лъжа -
чичо и тейно двамата.
Стоян Стоянки думаше:
- Много си, мари, хубава,
ала си много глупава,
добре издаде чичо си,
защо изказа тейно си?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019