* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Слънцето трепти, захожда,
Тодорка за вода отива
на Чакърови кладенци.
Вървяла, що е вървяла,
като до кладенец допряла,
там си, холан, видяла
дор до седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Като ги, холан, видяла
и се е наназад възспряла
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, Тоне батюва,
защо се назад повърна,
нещичко ще те запитам,
правичко да ми отговориш.
Кой е най-богат в селото,
най-богат, баш болярин?
Тодорка Чакър отвърна:
- Тате е най-богат в селото,
най-богат, баш болярин.
Чакър Тодорка пак дума:
- Защо си баща издаваш?
- Аз си имам майка мащеха
и имам баща - зъл пастрок,
затуй баща си издавам.
Води ги, холан, Тодорка,
а че ги у тях заведе,
че им хамбари разключи,
че ги у хамбари заключи,
че си хамбари запали
и се изясно провикна:
- Горете мишки и паткани
и вий, татюви душмани!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019