* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Дамян да яде,
да яде Дамян, да пие
с негови девет снахици
и с девет дребни унуци.
Всичките ядат и пият,
и се весело веселят;
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка и не пие,
и не се весело весели.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
всичките ядем и пием,
и се весело веселим,
а ти Янке не ядеш,
не ядеш и не се веселиш?
Янка на свекър думаше:
- Свекро ле, по-стар тейко ле,
като ме питаш, да кажа.
Снощи съм за вода ходила
на по-долните кладенци.
Тамо си, тейко, заварих
дор девет коня хайдушки,
десетият на Никола,
Никола, баш хайдутина.
Три купа пари делеше
и за мен куп отделя.
Ах, че ме, тейко, залови,
залови, да ме разпитва:
"Я кажи, Янке, я обади,
кой е селото чорбаджи
и кой му нему помощник?"
Ако им, тейко, обадя,
куп пари, ще дадат,
ако ли не им обадя,
главата ми ще отрежат!
Аз им, тейко, обадих,
че ти си, тейко, комита,
а чичо ти е помощник.
Свекър на Янка думаше:
- Я яж, снахо Янке ле,
и се весело весели;
като портите похлопнат,
похлопнат и си потропнат,
ще излезеш да ги посрещнеш.
От Никола конче поеми
и го из двора разходи,
а Никола го у мазите заведи,
и го с ракия и вино почерпи.
Портите се похлопнали,
похлопнали и потропнали,
кучетата са лавнали;
Янка порти отвори,
от Никола конче поела
и го из двора развела,
в зимници го е увела,
и си Никола почерпи
със руйно вино червено
и върла люта ракия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019