* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнала Радка да яде,
да яде Радка, да пие,
на Месни, на Заговезни.
На вратата се похлопа
и се на име повика:
- Отвори, Радке, отвори,
вашите врати железни,
със сребърните лостове,
с позлатени мандала.
Радка се хитро обади:
- Че кой ми хлопа вратата,
ни в туй време, ни в онуй,
каква ли е пуста измама?
Тогаз се вуйчо й обади:
- Не бой се, Радке, не бой се,
ази съм, Радке, вуйчо ти,
мен ме татко ти проводи
от ваште къшли кермидни,
че му се свърши виното,
виното и ракията,
на кучетата ялака.
И Радка стана, отвори,
като си навън погледна
двора е пълен с хайдути.
Вуйчо я вътре увлече
и си на Радка думаше:
- Я казвай, Радке, я казвай,
бащино тежко имане.
Ако ли, Радке, не кажеш,
главата ще ти отрежа,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Радка вуйчо си поведе,
в тъмни го изби заведе
и на вуйчо си думаше:
- Вземай, вуйчо льо, колко щеш,
колко щеш и каквото щеш,
от кадузите алтъни,
зад кадузити грошове.
Вземали колкото щели,
носили колкото можели.
Тръгнали да си отиват,
руса й глава вземаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019