* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Че са се сбрали, набрали
дванайсе мина хайдути,
сос войводата, тринайсе,
на Равна, на Зеленича,
да ядат, още да пият.
Печено агне ядяха,
ройно ми вино пиеха
и върла, бистра ракия.
Като ядеха, пиеха,
войводата им думаше:
- Яжте, дружина и пийте,
и не се заборавяйте;
сбирайте и прибирайте
на цървулите ременье,
и на пушките кременье,
дълга щим пътя да вървим,
в Твърдица щим да осъмнем,
в Филибе щим да замръкнем,
у Станкини щим да идем,
Станка ми, яловицата,
Станка ми, болярицата,
мъжът й Видул в Цариград,
сама си й Станка в къщата.
Там има тежко имане
четено, недочетено,
мерено, недомерено,
дано си Станка излъжим,
да вземем тежко имане -
Сбирали и прибирали
на цървулите ременье
и на пушките кременье,
в Твърдица са осъмнали,
в Филибе са замръкнали,
у Станкини са отишли,
на портата похлопали,
Никола, млада войвода,
той си на порта похлопа
и си Станка повика:
- Станке ле, чорбаджике ле,
я си портите отвори,
че ний сме ваши овчаре,
нас ни е Видо проводил,
Видо ми от Цариграда,
айлъци да ни заплатиш!
А Станка си му думаше,
думаше и говореше:
- Портите не си отварям,
портите през тъмни нощи;
мене ми Видул заръчал,
като в Цариград отиде,
със слънце порта да затварям,
и със слънце да я отварям!
Войводата й думаше,
думаше и говореше:
- Станке ле, чорбаджике ле,
ако ни вяра не хващаш,
куките да си покажем,
куките, куваниците!
Като ги ней явиха,
Станка си вяра хванала
и си портите отвори.
Като си вътре влезоха,
то не е било куките,
куките, куваниците,
ами й било пушките,
пушките, гегалийските,
а че си Станка хванаха,
войводата й думаше:
- Казвай, Станке ле, обаждай
Видулово тежко имане,
ако имане не кажеш,
на мъка ще те туриме!
Станка им отговаряше:
- Дружина вярна, сговорна,
постойте и почакайте,
доде си свеща запаля!
Тогаз ги Станка поведе
през девет врати дървени,
десета врата, железна;
и там ги Станка уведи,
та че им отговаряше:
- Дружина вярна, сговорна!
Това е тежко имане,
вземайте, колкото щете,
колкото можте да носите!
Хайдуте имане прибират,
Станка им со свещ светеше.
Тогаз си свещта угасня;
не е сама свещта угаснала
но си я Станка духнала,
а че им отговаряше:
- Дружина вярна, сговорна!
Постойте и почакайте,
дордье си свещта запаля,
да се хората н' усетат!
Като си навън излезе,
железна врата дръпнала,
дръпнала и затворила
и девет врата дървени,
и тях си Станка затвори.
Че си на кьошка излезе,
та си високо извика:
- Сеймене, бюлюкбашии!
Като ув гората ходите,
хайдуци да си търсите,
не можте да ги хванете,
тичайте, прибирайте се,
женско юнаство да видите,
тринайсе души съм хванала,
хванала и затворила.
Войвода от вътре викаше;
викаше и се молеше:
- Станке ле, болярице ле,
Станке ле, сестра да ми си!
Саде портата отвори,
не ти щем, Станке, парите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019