* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Как се е прочул млад Дамян,
че ходи Дамян по гора,
по гора, Дамян, по шума
със триста млади юнаци,
юнаци, млади левене;
па си е книга допратил
до Найден, до чорбаджията,
и във книгата пишеше:
- Чиниш, що чиниш, Найдене,
да си приготвиш, приготвиш
до триста чифта фесове,
до девет фурни пресен хляб
и още девет със кисел;
и да заколиш, заколиш
до девет крави ялови
и още девет със телци;
и да приготвиш, приготвиш
до осем бъчви със вино
и още седем с ракия!
Чорбаджи Найден книга разчете,
книга разчете, всичко приготви,
па на снашици думаше:
- Коя ще тук да остане,
гостите да ми посрещне?
Ни една се снаха не нае,
но се наела, наела
най-малката снашица,
Дамяновата сестрица,
гостите да си посрещне.
Още си това думаха,
триста се пушки пукнаха,
триста се гласа викнаха,
триста се саби лъснаха,
един с един се не видяха;
само е остала, остала
най-малката снашица,
Дамяновата сестрица.
Тя си портите разтваря,
та си гостите посреща;
всекиму ръка целува,
а на Дамяна и ръка,
и ръка, и коляно.
Па са седнали да ядат,
да ядат, още да пият,
и снашица ги служеше.
Дамян снашици думаше:
- Че де ти чаша сребърна,
ами служиш с чаша цъклена?
А снашица му думаше:
- Бае Дамяне, Дамяне,
ази съм вчера тук дошла,
не зная хлябът де седи,
нежели чаша сребърна!
Дамян снашици думаше:
- Отде ми знаеш името?
А снашица му думаше:
- Помниш ли, бае Дамяне,
кога беше селско телчарче,
телците, байо, пасеше,
та ни хлебецът носеше;
майка ни чуждо предеше,
та си назе обличаше;
оттогаз ти си излезнал,
та си станал млад войвода!
Дамян на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я яжте и пийте, дружино,
и ерфене си плащайте!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019