* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Де-гиди, Нанко болярин -
със девет сина боляри,
и деветте му снашици,
снашици се пауници,
а десетата сирота!
Тодорка черноочката,
от сиромашко коляно -
нея си снаха не считат.
Де се е зачул и прочул
Дамян млада войвода
със триста души юнаци
от тая Мургаш планина -
на Нанко хабер изпраща,
на Нанко на боляринат:
- Като е Нанко прочуден
със девет сина боляри,
със девет снахи пауне,
да ми си Нанко приготви
до девет овни печени,
до девет фурни питен хляб
и девет бъчви със вино,
а десетата с ракия
и триста чифта цървуле,
и триста феса алени -
дружина да ми пригости,
пригости още придари.
Ако да ми ги не срещне,
главата ще му увзема
и на девет му синове!
Нанко си по двор ходеше
и дребни слъзи ронеше,
на девет снахи думаше:
- Нанкови девет снашици,
коя ще ми се наеме
Дамяна да си посрещне
със триста млади юнаци?
Ни една не се наела.
А десетата, Тодорка,
тя си на свекър думаше:
- Тейне ле, ти мой свекъре,
азе се, тейне, наемам
Дамян войвода да срещна,
без да ти пакост направи -
по с една чаша ракия.
А свекър й си думаше:
- Нанкова млада снахице,
ако можеш го направи,
ази ще да ти харижа
най-мънинкото сандъче,
дето го теглят, не теглят
три чифта брези биволи.
Доде са това думали,
триста са пушки пукнали,
триста са феса халнале,
триста са гласа викнале
Нанко под порти чимширни.
Кой към де видя, там бега.
Тодорка нийде не бега,
порти чимширни отваря
и си Дамяна посреща
с негова вярна дружина -
всякому ръка целува.
Като Дамяна видяла,
тя се Дамяну поклони
и нему ръка целува.
Всякой си по двор нареди,
а него горе качила.
Па си зе тесте ключове,
та си зимници отключи,
та пусна бъчва с ракия.
Па взела чаша калена,
наред да си ги прислужи -
тя ще от Дамян подкачи,
а Дамян си й думаше:
- Нанкова млада снашице,
де ти е Нанко болярин,
нема ли чаша сребърна,
та служиш с чаша калена?
А Тодорка му продума:
- Байко Дамяне, Дамяне,
азе съм скоро в двор влязла -
не зная чаша калена,
ото неджели сребърна!
Дамян Тодорки продума:
- Нанкова млада снашице,
отде ме знаеш, познаваш,
че ме Дамян викаха?
Тодорка Дамян продума:
- Как да те, байко, не зная,
нали сме брат и сестрица -
на едно сърце лежали,
и едно мляко бозале!
Дамян Тодорки думаше:
- Да не си сестра Тодорка?
- Азе съм, байко Дамяне!
Знаеш ли, байко, помниш ли,
коги останахме дваминка,
дваминка, две сирачета?
По гробищата ходехме,
чуждите телци пасехме,
по кора хляб си искахме -
и кой ни даде и кой не,
ние си гладни лягахме.
Тогиз са Дамян обади:
- Дружина вярна сговорна,
тук не сме дошли сборина,
ами сме дошли момина -
това е сестра Тодорка!
Всички в джобове бръкнете -
наред Тодорка ще мине,
ръчица да ви целуне -
кой що си в джобове найде,
нек това да й юдаде!
Всеки в джобове бръкнале -
кой по жлътица, кой по две,
най-подир Дамян остана.
Отпаса кемер жлътици:
- Тоз ти е, сестро, от мене
за сватба и за премяна,
що съм на Бога доволен,
че се със тебе видяхме!
Па стана Дамян да иде,
а Тодорка си му думаше:
- Постой ми, байко, почакай,
дано и тате да дойде,
и с него да се видите!
Дамян из вратник излиза
и на Тодорка продума:
- Друг път ще, сестро, да дойда
и с него да се видиме.
Като си Дамян излезе,
Нанко болярин влизаше
и на Тодорка хариза
най-мънинкото сандъче,
дето го теглят, не теглят
три чифта брези биволи,
със това тежко имане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019