* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Прочул се Дамян войвода
из тази гора дълбока
със триста души юнаци
се млади момци левенти.
Дамян си книга пишеше
до Нанко, млад ми чорбаджи:
да готви и да приготви
до триста чифта цървуле,
до триста феса алени,
до триста златни калески,
триста кесии със пари,
до девет крави ялови,
до девет фурни с хлябове,
десетата с ярета;
и още да готви, приготви
девет бъчви с руйно вино
и десетата с ракия.
Нанко си книга четеше
и дребни сълзи ронеше.
Та па си Нанко, приготви
и софрите си нареди.
Той има девет снашици,
па си ги Нанко повика
да си ги. тихо попита:
- Коя ми си се наема
Дамяна да ми посрещне,
ще й харижа, харижа
най-мънинкото сандъче -
да го покарат, покарат
до девет чифта биволи,
десети сури волове!
Снашиците му плачеха,
никоя наем наема
Дамяна да си посрещне.
Наела ми се, наела
най-мънинката Тодорка
Дамяна да си посрещне.
Таман това оратеше,
триста са пушки пукнали,
триста се сабли лъснале,
триста са феса халнале,
триста са гласа викнале,
девет са тъпани топнали.
Тодорка порти отваря
Дамяна да си посрещне.
Всякому ръка целува,
а на Дамяна целува
ръчица и колянчето.
Па си ги наред прислужи,
а Дамян си й думаше:
- Защо, Тодорке, не черпиш
със чаша сребърницата,
а ти ме черпиш, Тодорке,
със чаша каленицата?
Тодорка Дамян думаше:
- Бае Дамяне, Дамяне,
азе съм скоро тук дошла,
не зная нищо де седи,
камо ли чаша сребърна.
Дамян Тодорки думаше:
- Тодорке, мари Тодорке,
отде ме знаеш, познаваш,
че ме Дамяна викаха?
Тодорка Дамян думаше:
- Помниш ли, байко, помниш ли,
га бехме двамка мънички?
Майка ни чуждо предеше,
та нази да си изгледа,
а ти си, байко, отиде
във тази гора дълбока.
Па на Дамяна дожаля,
та на юнаци продума:
- Юнаци, млади левенти,
отпашете си кемере
и ги Тодорки отдайте!
Юнаци си го слушаха -
кемер Тодорки дадоха,
па си ги Тодорка изпрати,
без да им нищо направат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019