* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Прочу се Дамян войвода,
във тази гора зелена -
във Витошката планина.
Самси Дамян войвода
със триста млади юнаци,
та па си хабер пращаше
до Нанко, млад ми господар,
че ще на гости да иде
със триста млади юнаци,
та да им готви приготви
до девет фурни кисел хляб,
до девет бъчви със вино,
а десетата с ракия;
още да готви, приготви
до триста чифта цървули,
до триста феса алени.
Нанко си дума продума:
- Ей ви вас, млади снашици,
че кой гостето ще срещне,
ще срещне и ще изпрати,
ще му харижа, харижа
най-мънинкото сандъче,
дето ми него не карат
до два ми чифта биволи,
нежели бели волове!
Никоя нищо не рече -
най-мънинката продума:
- Свекре ле, Нанко, свекре ле,
аз ще ти гости посрещна,
посрещна и ще изпрата.
Нанко си спна, отиде,
та ми си готви, приготви
до девет фурни кисел хляб,
до девет бъчви със вино,
а десетата с ракия;
още ми готви приготви
до триста чифта цървули,
до триста феса алени.
Минало що е минало,
ева гостето че идат.
Триста са пушки пукнали,
триста са феса алнале,
триста са гласа викнйле.
Нанкова млада снашица
на портите ми стоеше,
всякому ръка целуна
и дойде ред до Дамяна -
Дамян си дума продума:
- Нанкова млада снашице,
че де ти чаша сребърна
та служиш чаша цъклена?
Нанкова млада снашица,
тя си му дума продума:
- Байно ле, байно Дамяне,
ази съм вчера тук дошла,
не зная хляба де седи,
нежели чаша сребърна!
Дамян си дума продума:
- Нанкова млада снашице,
нещо ще да те попитам,
правичко да ми ти кажеш,
че де ми Нанко, де ходи?
Нанкова млада снашица,
тя на Дамяна думаше:
- Байно Дамяне, Дамяне,
ази съм вчера тук дошла,
не зная хляба де седи,
нежели Нанко де ходи.
Дамян си дума продума:
- Нанкова млада снашице,
нещо ще да те попитам -
на мене право да кажеш,
да кажеш, да ме не лъжеш:
отде ме знаеш, познаваш,
че ме Дамяна викаха?
Нанкова млада снашица,
тя на Дамяна думаше:
- Байно Дамяне, Дамяне,
знаеш ли, байне, помниш ли,
га бехме двама сираци -
майка ни чуждо предеше,
а ти си, байне, ходеше
селски говеда да пасеш;
вечер си, байне, ти дойдеш,
на мене хлебец донесеш -
оттам те, байно, познавам.
Дамян се викна-провикна:
- Дружина, верна, сговорна,
яжте и пийте, дружина,
сладка да ви е манджата,
по-сладко да е виното,
че не е млада снашица,
а моя мила сестрица.
Яжте и пийте, дружина,
ерфенето си плащайте!
Дружина, верна, сговорна,
яли са, още пили са,
ерфенето си платиле:
всякой й даде жълтичка
и дойде ред до Дамяна -
Дамян си кемер отпаса,
та го подаде сестру си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019