* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Рано ранила Люляна,
Люляно, моме хубава,
на хайдушкото кладенче.
Като отиде Люляна,
там си завари Люляна
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
до седемдесет и осем.
Като видяха Люляна,
пушките си возправиха,
саблите си положиха,
та па Люляни думаха:
- Люляно, моме хубава,
нещо ще да те питаме,
право да ни си казала,
та да ни не си лъгала -
има ли в ваше село боляри,
боляри, баш чорбаджии?
А Люляна им думаше:
- Юнаци, млади левене,
га ме питате, да кажа,
да кажа, да ви не лъжа!
Има си в наше село боляри,
боляри, баш чорбаджии -
тато и чичо най-боляри,
най-боляри и най-чорбаджии!
Ала ще да ги изкажа,
че ми е хатър остало,
че га ме поискат годежари,
ако ме тато даваше,
а чичо ме не даваше;
ако ме чичо даваше,
а тато ме не даваше -
за тос ще да ги изкажа!...
Днес петък, утре събота,
в другиден света неделя,
мама и тато ще д' идат
във черкви да се помолят,
вие дойдете, дойдете,
ази ще да ви отворя,
отворя нови дзевници;
вие вземете, вземете,
вземете мотики й лопати,
имане да си изкопаете!
Тия Люляна слушаха,
щото им Люляна заръча,
па са в неделя ранили,
та у Люлянини отишли.
Тя им Люляна отвори,
отвори нови дзевници,
вземаха мотики й лопати
имане да изкопаят.
Люляна дзевници затвори,
та па на конак отиде,
та па на ага думаше:
- Аго ле, та па пашо ле,
я елате, аго, да видите
каква съм лова уловила
във наши нови дзевници!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019