* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Рано ранила Люляна,
Люляна, мома хубава,
със бели менци на вода
на Хайдушкото кладенче.
Там заварила Люляна
сто-й-петдесет юнака,
де си пушките пълнеха
и остри саби точеха.
Като видяха Люляна,
всички на крака станаха,
та на Люляна думаха:
- Люляно, моме хубава,
в вашето село голямо
има ли много боляри,
боляри, баш чорбаджии?
Люляна им жално говори:
- Ей си ви вази, юнаци
все със червени калпаци,
га ме питате, да кажа!
Чичо и тато боляри,
стрина и мама болярки,
и за тях не бих казала....
Но ми е жалба остало
на мама, още на тато,
на чичо, още на стрина -
кога ме мене искаха,
ако ме тато даваше,
а то ме чичо не дава;
ако ме мама даваше,
а то ме стринка не дава!
Ами у назе дойдете;
днеска е, маре, събота,
утре е света неделя,
ще иде мама у черква,
майка ми, още баща ми,
чичо ми, още стрена ми.
Имаме хладни зимници,
в зимници тежко имане, -
взимайте, колко можете!...
Па си наляла Люляна,
и си е дома отишла.
Кога е било сутрина,
сутрина рано в неделя,
майка й в черква отишла,
майка й, още баща й,
чичо й, още стрена й.
Ей че си идват хайдути,
сто-й-петдесе юнака,
все със червени калпака,
влязоха в хладни зимници
имане да си увземат.
Тя се спуснала Люляна,
та си вратата заметна,
извика, колко си може:
- Селяни, селски кметове,
по-скоро у нас дойдете,
та си хайдути хванете!
Дошли са всички селяни,
та си хайдути хванали.
Люляна мома хубава,
над всички моми баш мома,
чуло ли се е, разбрало -
мома хайдути да лови!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019