* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян чорбаджи
вечеря да си вечеря
с негови девет синове,
с негови девет снашици,
с негови осем унучки.
Всичките ядат и пият,
а най-малката снашица,
тя нито яде, ни пие
и сълзи рони до земя,
а свекър си й думаше:
- Снахо ле, снахо най-малка,
най-малка и най-хубава,
защо не ядеш, не пиеш -
дали си на мен сърдита,
или на стара свекърва,
или на първо си либе?
А снаха си му думаше:
- Татко ле, по-стар бащице,
нито съм на теб сърдита,
нито на стара свекърва -
снощи отидох, отидох
на студен бистър кладенец,
водица да си налея,
лицето да си умия -
там си заварих, заварих
тоз ми бюлюкбашия,
де си по турски говори:
- Хайде, гиделим, гиделим,
Дамян чорбаджи туталъм,
казан да пара алалъм,
кожа да Балкан гиделим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019