* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Хайдути мома откраднаха
от бащината й нива,
от голям чакъм.
Като си мома откраднаха,
в зелена гора заведоха
при седемдесет юнака
със седем зелени байрака.
Хайдути трапеза туриха,
ядяха, още пиеха.
Хдйдути ядяха и пиеха,
а Величка диван стоеше,
стъклена чаша държеще,
с руйно я вино налива,
с бистри я сълзи долива.
На хайдутите войводата,
той си на Величка продума:
- Мор, стига плака, Велико,
аз не те вземам за жена,
нито пък, моме, за снаха.
Ний сме те, моме, вземали,
да те питаме и разпитваме,
кой ви у село баш чорбаджия,
кой има пари безбройни,
да дойдем, да ги вземеме.
Велика дума войводу:
- Войводо, ти най-баш войводо,
щом ме затуй питате,
правичко ще ви разправя,
Чичо ми в село баш чорбаджия,
ний имаме пари безбройни.
Елате в дома да ви заведа,
да вземете пари,
колкото можете да носите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019