* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Напълнила се е гората
с юнаци, върли хайдути.
Под всеки глогак и юнак,
под всяка крушка и пушка.
Под едно дърво бял чадър
и под чадъра седеше
Продан ми, млада войвода.
И той си хабер изпрати
до Нанко, селски чорбаджи,
да готви Нанко и приготви
дор девет крави ялови,
и дор девет пещи хлябови,
и дор девет бъчви с вино,
и десета й върла ракия.
Ще му на гости отидат
събота срещу неделя.
Една му мома хубава
да му юнаци приеме.
Готви се Нанко, приготви
дор девет крави ялови,
и дор девет бъчви с вино,
и десета й върла ракия.
И у събота срещу неделя,
той на снахички си думаше:
- Снахички, дор девет милички,
коя ще ми се снаха наеме
да ми юнаци приеме,
да им портите отвори
и да им трапеза положи,
и с крондила вино да изнесе,
с крондила вино и ракия?
Никоя не се е наела,
най-малката му снахичка,
нали е клето сираче,
и най-умната тя - Тодорка,
тя на тейка си думаше:
- Тейко бе, селски чорбаджи,
аз ще се, тейко, наема,
ще ти юнаци приема.
Докато си Тодорка издума,
юнаци на порти хлопнали.
И Тодорка навън излезе,
и тя им портите отвори.
Като си Тодорка видели,
петстотин пушки пукнали
и петстотин саби лъснали,
дано се Тодорка уплаши.
Но тя не се хич уплаши,
тя си трапеза положи
и с крондила вино изнесе,
с крондила вино и ракия,
и ги на боюр покани,
и наред им ръка целува.
Като си Продан видяла,
и на него ръка целунала,
ръка Тодорка, и коляно.
На други чаши налива,
на него чаши долива.
И Продан се чуди и мае,
каква ще е тази работа.
Той си навънка излезе,
и си Тодорка извика,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
нещичко ще те попитам,
право ти, мари, да ми кажеш,
сакън, да не ме излъжеш!
Каква е тази работа -
на всички ръка целуваш,
на мене - ръка и коляно,
и на всички вино наливаш,
а на мене чаши доливаш?
Тодорка, булка хубава,
викнала и заплакала,
и си Продана прегърна,
и на Продана думаше:
- Байно ле, бате Продане,
как да не ти ръка целувам,
ръка, бате, и коляно;
как да не ти чаша доливам,
като сме братец и сестра!
Знаеш ли, бате, помниш ли,
ние като, бате, останахме
мънички клети сирачета,
без майка, бате, и без баща?
Чуждите телци пасяхме,
под чужди стряхи лежахме,
на кърпа хлебец ядяхме,
на треска сол си солихме
и с кратунка вода пиехме?
Продан ми, млада войвода,
пророни сълзи до земя
и си Тодорка целуна.
Той при дружина отиде,
и на дружина си думаше:
- Дружина, вярна и събрана!
Яжте, дружина, и пийте,
и за масрафа си мислете.
Всички хвърлили по жълтица,
Продан си хвърли с шепник,
с шепник жълти алтъни,
на неговата сестра Тодорка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019