|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Научила се Тодорка
ката ми вечер за вода
на хайдушкото кладенче.
И тази вечер отиде,
и там хайдути завари,
завари Чакър войвода.
- Тодорке, мома хубава,
голямо ли ви й селото,
има ли много боляри?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър войводо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
не ни й голямо селото,
нямаме много боляри,
освен чичови, татюви,
чичо ми селски чорбаджи,
татю ми селски язаджи.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
защо чича си изказа,
чича си, още татя си?
Да знайш, Тодорке, да повниш,
таз вечер гости ще дойдем,
да ни имането кажеш!
Тодорка дума хайдути:
- Чакайте да се помърчи,
да преспя мама и татя,
да не ви татю угади!
Чакал е Чакър, постоял,
Тодорка у тях отиде,
наточи сабя френгия,
че я зад врата закачи
и на портите отиде.
Чака Тодорка, почака,
Чакър войвода пристига
с цяла дружина юнаци.
Тодорка шепне Чакъре:
- Чакъре, Чакър войвода,
един по един влазяйте,
да не ви татю угади.
Че ги Тодорка поведе,
един ги по един водеше,
че им главите режеше.
Най-после Чакър поведе,
кат' го у къщи уведе
с лява го ръка улови,
в дясна й ръка сабята,
Тодорка дума Чакъре:
- Да знайш, Чакъре, да повниш,
как та й мома излъгала!
И му главата отряза.
Трупа, Тодорка, събира
Чакъра демет турила;
па при татя си отиде
и на татя си продума:
- Да станеш, татьо, да видиш
твоята щерка Тодорка,
колко е жътва жънала
и на кръстец натрупала.
Кочово, Преславско (СбНУ 42/1936, № 7 - "Хитра и сърцата
мома - 4"; =Ангелов-Вакарелски 1939, № 143 - "Мома избива хайдути").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|