* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Поръчали са юнаци,
Даймене, Даймян войвода,
юнаци от планината,
де да е Нанко чорбаджи,
чорбаджи Нанко, механджи,
да меси Нанко, да готви,
на сто юнака калпака,
на сто юнака цървули
и девет чифта калеври,
и още Нанко да готви
до девет пещи печен хляб,
до девет овна матора,
десета крава ялова,
до девет бъчви със вино,
десета с върла ракия,
до девет чаши сребърни,
десета чаша позлатна.
Кат зачу Нанко тез думи,
в петък на пазар отиде,
всичко си Нанко накупи,
накупи Нанко, приготви,
едно си Нанко не купи:
наред пазарят обиде,
позлатна чаша не найде.
Право си у тяф отиде,
по двори ходи кахърен,
в къщи да влезе, грижовен,
на стол да седне, все плаче.
Никой си Нанко не видя,
не видя, още не съзря,
как го й видяла снаха му,
снаха му, мари, малката,
малката, кадън Тодорка.
Тя си на Нанко думаше:
- Тейне ле, Нанко, тейне ле,
що по двор ходиш кахърен,
в къщи да влезнеш, грижовен,
на стол седнеш, все плачеш?
Нанко Тодори говори:
- Снахо Тодоро, Тодорке,
и да ти кажа, Тодорке,
то не е твоя работа,
нищо не мойш ми помогна.
Тодорка Нанко пак кай:
- Кажи ми, тейно, кажи ми,
белким ти ази помогна!
Нанко Тодори говори:
- Снахо Тодоро, Тодорке,
поръчели са юнаци,
юнаци от планинъта,
юнаци Даймян войвода,
да меся, снахо, да готвя,
на сто юнака калпака,
на сто юнака цървули
и девет чифта калеври,
до девет пещи печен хляб,
до девет овна матора,
десета крава ялова,
до девет бъчви със вино,
десета с върла ракия,
до девет чаши сребърни,
десета чаша позлатна.
Всичко си, снахо, накупиф,
накупих, снахо, приготвих,
позлатна чаша не найдох,
наред пазарят обидех.
Тодорка Нанко пак кай:
- Тейне ле Нанко, тейне ле,
я се за това не грижи,
аз ща дружина посрещна
със тая чаша калена.
Още си това думаха,
дума го, не издума го,
рече го, не изрече го,
ето че иде дружина
и си на порти потропа.
И Тодорка ги посрещна,
всекиму ръка целува,
на Даймян ръка целува,
ръката и коляното
и си на Даймян думаше:
- Добре ми дошъл, байне ле,
байне ле, бачо Даймене,
у милна сестра на гости!
Даймян Тодорки говори:
- Снахо, невясто Нанкова,
отде ме, мари, познаваш?
Тодорка кай Даймяна:
- Байне ле, бачо Даймене,
знаеш ли, байне, повниш ли,
кога сираци остафме,
по кило брашно купуваше,
та се със тебе хранехме,
растохме, та порастохме,
ти със дружина отиде,
а аз се, байно, ожених.
Кат зачу Даймян тез думи,
и той се много зарадва,
три дни са яли и пили,
тръгнали да си отиват.
Даймян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
разпасувайте кемери,
кемери пълни жълтици,
Тодорка бакшиш да дадем!
Послушала го дружина,
всеки й бакшиш подали,
кой по жълтица, кой по две,
Даймян й бакшиш подаде
колко му ръка хванала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019