* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде, още да пие
с негови сина дор девет
и девет снахи етърви.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
тя си не яде, не пие,
често навънка излиза
и на псетата подсвирва.
Янкин си свекър думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
всичките ядат и пият,
ти си не ядеш, не пиеш!
Янка тейни си продума:
- Тейне ле, ти стар свекре ле,
снощи за вода отидох
на студен бистър кладенец,
че там си вара заварих
дванайсемина хайдути,
че те ме, тейне, питаха:
- Янке ле, булка хубава,
кво прави Диман чорбаджи?"
Пък аз им, тейне, разправих:
- Диман са, холан, помина,
днес му третини кадихме."
Стори са, тейне, жив-умрял,
тоз вечер у нас ще дойдат.
Таман си Янка издума
и псетата са лавнали.
Янка навънка излезе
и на хайдути отвори,
хайдути у двор навлизат,
Янка хайдути думаше:
- Хайдути, момци събрани,
я хайде долу в хизбата,
там да ви, холан, почерпа
за Диманова душица.
Като в хизбата влезнали,
Янка хайдути пак дума:
- Хайдути, момци събрани,
я малко ме почакайте
да ида горя в стаите,
филджани да си донеса,
че да ви, холан, почерпа.
Като навънка излязла,
че си хайдути запрешна,
че се ясно провикна:
- Тичайте, мало й голямо
голям си лов аз улових,
дванайсемина хайдути!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019