* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми е Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие
с негови девет синове,
с негови девет етърви
и с двадесет и пет внуци.
Вскичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
тя си ни яде, ни пие,
често навънка излиза
и на кучета подсвирва.
Янкин си свекър думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
най-малка снахо, най-хитра,
всичките ядем и пием,
а ти си, Янке, не пиеш.
Янка тейни си продума:
- Като ме питаш, да кажа -
снощи за вода отидох
на студен бистър кладенец,
че там си, Кара, заварих
дванайсетмина хайдути,
те за Диманча питаха:
"Янке ле, булка хубава,
у вас ли е Диман чорбаджи,
тази вечер у вас ще дойдем."
Пък аз им тогава отвърнах:
"Диман се, холан, помина,
днес му третини кадихме."
Таман туй Янка издума
и кучетата лайнали.
Янка навънка излезе,
и си хайдути посрещна,
и на хайдути думаше:
- Хайдути, момци събрани,
хайдете долу в избата,
там да ви, холан, почерпя,
за Диманчова душица.
Като си в избата влизат,
Янка хайдути пак дума:
- Малко ме, много слушахте,
още малко ще почакате,
да ида горе в стаите,
филджани да си донеса
и да ви, холан, почеря
за Диманчова душица.
Янка си навън излиза
и се ясно провикна:
- Тичайте, мало и голямо,
голям си лов улових -
дванайсетмина хайдути.
Че се селото събрало
и си хайдути убиват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019